"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ... |
|
Настоящата книга не може, а и никак не иска да прогласява някакво ново учение за Иисус Христос. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). Затова тази книга се опитва да представи старото и постоянно истинно учение за Иисус Христос в нова форма, тоест в дискусия и контакт с модерното, така нареченото историческо тълкуване на Светото Писание и с просветеното мислене на Новото време. Тя иска да покаже, че ние като християни нямаме никакво основание за страх пред модерния свят; че нямаме нужда от изкуствено самозатваряне. Ние трябва да имаме същото дръзновение, което е изпълвало душите на църковните отци ... |
|
"Научна теория на културата" (1922, 1941) и "Функционалната теория" (1939) представят същността на идеите на британския антрополог от полски произход Бронислав Малиновски, известен като основател на функционалната школа в британската антропология. В тези трудове Малиновски излага и защитава възгледите си за културата като изследователски обект, към който се подхожда със строго научен подход, представя понятието "култура" и теорията си за организираното поведение. Макар по-късно някои да критикуват известната ограниченост на изследователската перспектива на Малиновски (изследването на всичко в ... |
|
От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книги в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение ... |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Ако Санкт-Петербург събужда мечти, то Кремъл привлича със страховитото си минало. Историята му е пълна с оргии, убийства, заговори, обрати и възходи. Кремълските стени остават символът на тази загадка, обвита в мистерия, както го наричаше Уинстън Чърчил. Открай време зад тези стени са се разигравали всякакви истории - от най-трагичните до най-прекрасните: блянове за величие, за пътешествия, за приключения или просто за спасение. Между триумфи, разгроми, трагедии или лудост ... |
|
"Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво."Исая 5:20 ... |
|
В основата на египетската писменост лежи родилата се от рисунката пиктография. От нея води началото си йероглифната писменост. Йероглифната писменост възникнала на границата между четвърто и трето хил. пр. Р. Хр. и просъществувала до IV в. сл. Р. Хр., като дала живот на други два вида писменост: йератика и демотика. Йератиката - скорописен вид писменост - се появява през III хил. пр. Р. Хр., а демотиката - съчетание на скоропис с принципи на стенографията - през VII в. пр. Р. Хр. Интересът към египетската писменост датира от Античността. Още Херодот отбелязва, че египтяните имали два вида писменост - свещена и народна. ... |
|
14 истории за знаменити двойки ... "Винаги съм била очарована от жените, които са по-различни от останалите, които са белязани от изключителна съдба, надмогнали са различни изпитания, но същевременно са обичали страстно и животът им е бил подчинен на любовта. Нека върнем времето назад, да пресичаме граници, да се впуснем в приключения. Готови ли сте за пътуване? Нямате нужда от багаж, нито от паспорт. Необходимо е само да помолите вашето сърце да се отвори, защото ви каня да ме последвате по пътеките на любовта..." Надин дьо Ротшилд ... |
|
Литанията на Ре е превеждана само на два езика: английски (1964 г.) и немски (1975 г.). Изданието съдържа въведение, превод от древноегипетски, коментар с обяснения. Приложен е и йероглифният текст. Литанията на Ре се състои от химни към слънцето, които като магическо слово позволяват на египетския цар да се слее със Слънцебога в пътуването му отвъд. Книгата е съдържала езотерично познание, достъпно само за египетския цар и неговите приближени. Датира се от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Публикува се за първи път на български език. Изданието е придружено от многобройни фигури с изображенията на формите на слънцето, ... |
|
"Не деля ножовете нито на усташки, нито на четнически, нито на сръбски, хърватски или мюсюлмански. Всички те, синко мой, опираха във вратовете ни. А на гърлото не се вижда нито кръст, нито полумесец, нито кокарда, нито буквата "U", нито петолъчка. Всички вратове са еднакви и всички ги боли еднакво, без значение чия е ръката и под чий байрак е ножът, който ги коли. Никой нож няма само една страна и в този разделен и объркан народ вече векове наред на псувнята се отговаря с още по-тежка псувня, на удара с нож - с три удара, на една яма с трупове - с цял каньон или пропаст." ... |
|
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не салдо идеологически скандал. Те не са салдо и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (неслучайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. ... |
|
От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение ... |